История

Училище на територията на село  Стефан Караджа, общ.Главиница е имало цели сто и десет години. Според  ,,Статистика на основните училища в Княжество България"  през учебната 1899-1900 г. училището е турско, смесено с един учител и една учителка, в него са се обучавали сто и десет ученици, от които 45 момчета и 65 момичета, а разходите за поддръжката на училището са изцяло общински. По спомени на хора от селото първото училище се е помещавало в  частната къща на Исмаил Галошев с учител Осман Къров от с.Прелез, Разградско. Учениците- мохамедани  учели в четири слети паралелки. По-късно, когато новодошлото българско население се установява , неизменно възниква нуждата от образование. Българските деца също са били обучавани в  слети класове, като техни учители са Христо Чолаков-главен учител,Виолета Попова,Йорданка Ненова, Васил Ноев, Дянков  и други. В разговор с Васил Русев, роден през 1933 г., той споделя: ,,В селото дойдохме пред 1940 г. Започнах да уча в първо отделение.Тогава имаше четири класа, един учител и една учителка. Спомням си името само на учителя г-н Чолаков. Учехме по два класа и на две смени в сградата на бившето читалище, по около четири до пет часа на ден.Нямахме тетрадки, като днешните ученици, а пишехме на плочки с черни пръчки. Часът, както и днес, започваше със звънец, поздрава ,,Клас стани”, различното беше, че  казвахме молитвата ,,Отче наш”. Предметите, които изучавахме бяха писане, смятане, природознание, история, физическо....”.  През Възраждането се използват табли (черни, разграфени от двете страни с редове и квадратчета), на които се пише с  т.нар. калеми. На такива табли се пише и по-късно, особено в селата.Така се пише и през първите години в селото ни. Интерес предизвиква начинът, по който е била оценявана работата на учителите ,,обучавал- добре, усърдно, удовлетворително, едва удовлетворително” .  Тази информация се е записвала под всяко име в документацията за дадената учебна година.  През 1946-1947 година училището от начално става прогимназиално, учениците вече учат до седми клас. Поради  нарасналата раждаемост в селото възниква  нуждата от допълнителни стаи, в които да бъдат обучавани учениците. Помещенията, които се използват се намират с сградата на старото читалище, сградата на джамията, стаи на военно поделение, намиращо се тогава на територията на селото, и в   частната къща на Никола Акпунарлиев, в коятомеждувременно се е помещавала и църквата. Класните стаи, в които са се обучавали учениците се оказват твърде стари и неподходящи за осъществяване на качествен учебен процес и така  се заражда идеята да бъде построена нова сграда, която да отговаря на новите образователни потребности.

     Под ръководството на директора на училището Иванка Раденкова  през пролетта на 1960 г. започва строителството на новата сграда  и завършва към края намесец август 1961 г. В строежа се включват всички жители на село Стефан Караджа, с общи усилия българи и роми градят тухла по тухла новото си училище. Училището, в което и до днес, се обучават техните внуци и правнуци.В двуетажната, масивна нова сграда на училището има девет  класни стаи с капацитет за 200 ученици, учителска стая, дирекция, библиотека, фотолаборатория, стая за отдих, помещение за столово хранене и учебна работилница с машинно отделение. Единственото, което липсва това е физкултурният салон. В началото сградата на училището се е отоплява с печки, по-късно през 1990 г.е монтирано парно.